Остин Озман Спеър - биографияот: Binder В статията читателят ще открие просто факти. Не стандартните абстрактни идеи и вдъхновяващи слова, а хронологичността в живота на един артист и магьосник. Чудесно занимание е преди да започнем да четем, да се обърнем към вътрешната си нагласа спрямо това име, към всички чувства и емоции, които излизат на повърхността, а след това да прочетем някой от простичките и човешки факти от живота му. В идеални условия би се получило късче „свободна вяра”. Сигурен съм че за много от вас ще е един малък ужас да погледнеш на едно велико име в съвременната магия просто като обикновен човек – живял, женил се и в крайна сметка, колкото и добър магьосник да е бил – умрял, поне физически. Следващия път когато решим че сме велики магьосници – нека си припомним тази статия и нека не забравяме, че и най-изявените са били просто обикновени хора. Остин Озмън Спеър (30 Декември 1886 – 15 Май 1956) е английски художник, развил индивидуални магически техники като например – автоматично писане, автоматично рисуване и сигилизация, основани върху теорията за връзката между съзнанието и подсъзнанието. Спеър често използва чудовищни или фантастични, сексуални и магически сюжети за своите картини. Спеър е роден в Сноу Хил, близо до Смитфийлд маркет, Лондон на 30 декември 1886, син на Филип Нютън Спеър, полицай, който се пенсионира след 25 години служба и Елиза Ан Озмън. Бил е петото от общо шест деца. Според майка му, Спеър загатвал за своя талант (и за всеизвестната липса на желание да продава своите творби) на четири годишна възраст. Цял ден е ходил с молив в ръка, рисувал всичко, което имал пред себе си – родителите си, сестрите си, своите братя. За всички е било ясно, че ако въобще е възможно, е трябвало да позволят развитието на този талант в Остин. Било е скъпо закупуването на нужните материали и въпреки това е било невъзможно да накарат Остин Озмън Спеър да продаде своите заършени творби. Дори се е съпротивлявал силно да ги показва на когото и да било. Родителите на Спеър го записали във вечерния клас на училище за изкуства Ламбет, през 1899, където той затвърдил своите умения, под покровителството на Филип Конард. На 14, спечелил стипендия от 10 паунда и една от рисунките му е избрана за включването на Британската секция в Парижката интернационална изложба. На 15 той напуска училището и започва работа като дизайнер на плакати и обработка на стъкло. Обещаващ дизайн на потъмнено стъкло води до предложение за стипендия в Кралския Колеж по Изкуствата, където започва своето формално обучение. Малко след това, неговия баща оказва натиск върху него, за да изпрати две от рисунките си на Кралската Академия, впоследствие една от двете бива приета. Само на 16-17 години, Спеър имал изложба в Кралската Академия, пробуждайки своеобразна сензация около себе си. На тази крехка възраст той е бил дълбоко ентусиазиран да развие своите езотерични идеи. В статия от 1904 той говори за своите религиозни виждания: „Аз не изповядвам нито една. Аз отивам навсякъде. Този живот е логично развитие. Всички вероизповеднаия за мен са еднакви. Ходя в църквата, под покровителството на която съм роден, но без ни най-малка вяра. Всъщност, аз организирам своя собствена религия, която включва в себе си, личната ми концепция, на всичко което сме били, което сме и което ще бъдем за бъдеще.”
През октомври 1907 е била първата голяма изложба в Лондон. Творбите са били зашеметяващи, гротесктни и мистериозни, предизвикващи разногласия. Тези елементи се харесали на лондонските интелектуалци може би това е причината Алистър Кроули да го забележи, всеизвестният английски магьосник и поет.Двамата често кореспондирали помежду си. Съществува снимка на младия Спеър с ръцете на двете си страни на лицето в същата поза, която Кроули заема в известната снимка от 1910 с книга, роба и шапка. Каквито и да са били взаимоотношенията между двамата, явно са били краткотрайни и пасаж в книгата на Спеър – The Book of Pleasure, определено представя негативно мнение за церемониалната магия: „Другите възхваляват церемониалната магия. Лудниците ни са препълнени, сцената прелива! Ставаме ли чрез символизиране, символизирани? Ако се превъзглася за крал, ще бъда ли крал? Или по-точно ще стана обект на присмех или съжаление.” Спеър е бил женен за актрисата и танцьорката Ейли Гертруд Шоу на 4-ти септември 1911. Двамата се срещнали няколко години преди сватбата. Каквото и влияние да е имала съпругата му върху неговата работа, техният брак не е просъществувал за дълго, макар че формално брака не е разтрогнат. Двамата се разделили между 1918-1919.
Робърт Ансел определя артистичните приноси на Спеър както следва: По време на своя живот, Спеър оставя критиците неспособни да определят работата му както те самите биха желали. Ител Колкюхун определя спеър като прото-сюреалист, Марио Амава – като поп артист. Основно той е бил и двете едновременно – и нито едно от тях. Чудесен фигуративен художник в мистичната традиция, Спеър може би е последния английски символист. Повтарящите се мотиви на андрогенност, смърт, маски, сънища, вампири, сатири и религиозни тематики, така типични за изкуството на френските и белгийски символисти, намират плодородна почва в ранната работа на Спеър, както и желание да шокира буржоата.
The Book of Pleasure, публикувана от самия Спеър през есента на 1913, най-вероятно с помощта на лични покровители, е най-изчерпателната изложба на неговите езотерични идеи. „Зачената първоначално като пикторална алегория, книгата бързо еволюира в много по-задълбочена работа, черпеща вдъхновение от Таоизма и Будизма, но основно от личните му артистични преживявания.” През 1917, по време на Първата Световна Война, Спеър бил призован от Британската армия, служащ като медицински помощник и бил обявен за официален художник на фронта през 1919. Като такъв той посетил бойните полета на Франция, Спеър си спомня: „Когато войната започна се присъединих към армията. Когато я напуснах светът беше много различно място.Много неща се бяха променили. Беше ми трудно да продължа с това, което вършех. Това ме избута в света на абстракциите – там и останах.”
До 1927 Спеър заел ясна позиция на отврaщение към времето, в което живял. Може би повлиян от ужасите на войната, последван от период на финансова нестабилност, комбинирана с често негативна нагласа към неговите произведения. Каквато и да е причината, омразата на Спеър е ясно изразена в Anathema of Zos - Sermon To The Hypocrites, публикувана същата година. Това била последната му публикувана книга. „Имах труден живот, но за това виня само себе си. Аз съм отговорен за моите злощастия. Понякога ми е трудно да променям нещата, но за сметка на това се старая и давам най-доброто от себе си” – казва Спеър. Той умира в Лондон на 15-ти май 1956, на 69 годишна възраст. Спеър магьосника Спори се по въпроса дали магията на Спеър зависи (поне отчасти) от психологическа репресия. Според един автор, мнението на художника било следното: „Ако душата подтисне определени импулси, желания, страхове и т.н. и тези подтиснати елементи имат силата да станат толкова ефективни, че да изменят или дори да обословят напълно цялата съзнателна личност на човек до най-малката подробност, това значи че чрез репресия („забравяне”) много импулси, желания и т.н. имат способността да създадат реалноста от която те остават недостъпни докато са държани живи в съзнанието или припомнени. Под определени условия, това което е подтиснато може да стане дори по-силно от това, което се държи в съзнанието.” Спеър вярвал, че съзнателно репресиран материал би могъл да стане безкрайно ефективен по същия начин, по който „нежеланите” (тъй като не е съзнателно провокирано) репресии и комплекси имат огромна сила върху личността и неговите или нейните начини за определяне на реалността. Било логично да се заключи да се гледа на подсъзнанието като източник на цялата магическа сила. Според Спеър, магическото желание не може да е напълно ефективно докато не стане органична част от подсъзнанието. Влияние върху Хаос потока
Някои от техниките на Спеър, особено използването на сигили и създаването на „азбука на желанието” са приети от Питър Карол в работата му Liber Null & Psychonaut. Карол и други писатели като Рей Шъруин, са основните виновници за интегрирането на идеите на Спеър в магическото движение, известно като Хаос магия. Zos Kia Cultus е форма, стил или магическа школа разработена от Спеър. Тя се фокусира върху личностната вътрешна Вселена и влиянието на волята на магьосника върху нея. Макар Зос Киа Култа да има малко последователи в днешно време, счита се че е имал съществено влияние върху Хаос магическия поток. |
