При наблюдение на растителен сталкери , забелязах бивалентност по отнощение на светлината- от първа позиция на събирателната точка сталкерите изглеждат едновременно и светли и тъмни, сякаш изградени от "тъмна светлина"

Това може да се обясни , ако се приеме теорията , че растителните сталкери са "локуси" на перпендикулярни пространствени линии.

Ако светът е изграден от "сребърни нишки" , които с апостоянни и "аморфната зелена вибрираща маса" , наблюдавано по време на работа с растителен сталкер и изтегляне на събирателната точка в резонанс със сталкера , при придвижване по "зелената маса" "сребърните нишки" не се променят.

По този начин растителните сталкери формират измерение , да го наречем "Авалон" , което се характеризира с непостоянна решетка.

При придвижване растителните сталкери формират пространствени джобове с различна големина.

Ако двете дименсии- света на растителен сталкер и света на човек се припокрият , то ще се наблюдава зрителна измама на "свиване и разширяване на нищото" и трептене на реалността. Такова нещо съм наблюдавал многократно. Срещал съм го и в описание на Таиша Абелар .

При концентрация и фиксиране на второто внимание върху растителен сталкер прави впечателение усещането за спираловидно движение , като обикновено бързо губя съзнание , вероятно в резултат на енергиен срив и неспособност от моя стана да си синхронизирам астросома със  вибрантната честота на сталкера.

Тоест , сталкерите , като "локуси" са едновременно и тук и навсякъде по своя свят, поради спиралната стругтура на вселената , поне в нашата част. Следователно движението е по цялото протежение на силовите линии, едновремено по тях и пррез сталкерите. Следователно цялата дименсия представлява разум- съвкупност от всички останали малки разуми на отделните сталкери , като всеки сталкер оперира със познанието и енергията на всички останали. Има възможност за частична настройка. За сравнение  "сребърните линии" дори да са разумни по свой собствен начин , до сега не съм успял да се настроя към тях или да вляза я някаква форма на контакт. Кастанеда за съжаление не проявява интерес към растителните и животинските сталкери , а към неорганичните същества аз не проявявам такъв. Вероятно човек с опит с нероганичните същества би могъл да намери път към контакт и настройка към сребърните нишки.

Любобитно: в египтската традиция , сребърните линии излизат от "Окото на Хор" (слънцето). Поне за  мен е невъзможно да проследя началото на линиите при растителните сталкери.

Хуан Матус споменава , че древните магьосници удължавали астросома си и са с еопитвали да се извият в спирала- тоест да вървят успоредно  и да се  разпрострат по сребърните нишки. Целта им е била "улавяне на целия спектър". Теоретично възможно. Не виждам практическа полза.